Такова нещо ми се случваше за първи път. Цял живот продавам опаковки за подаръци и всякакви материали за опаковане на цветя – мрежа, целофани, панделки. Нагледала
съм се на какви ли не специални идеи за
подарък, но такава...
Момичето беше с бяла шапка със сатенена
розова панделка. Плахо надникна през една мрежа за цветя, прескочи новите ми кутии за подаръци, внимателно мина през купчините подаръчни торбички и тихичко помоли:
“Извинете, ще ми опаковате ли
един бодил?”
“Моля?!” Не повярвах на очите си – тя наистина държеше с голите си
премръзнали ръце един огромен бодил.
“Това е моят подарък от сърце”, кратко
ми обясни тя.
“Трябва да е много специален човек
за такъв специален подарък”, усмихнах
се аз. И се зачудих. Що за опаковка да му подбера. В съзнанието ми като зимна
виелица прелетяха нашите луксозни
опаковки от всякакъв цвят и размери – хартиени,
органзени, тъкани и лепени, всички декорации
на букети, вдъхновените ми украси
на нестандартни подаръци. Неееее,
никое от тези неща не подхождаше. Погледнах с почуда бодила. В ръцете на
момичето изглеждаше толкова нежен и някак крехък. В сърцевината си беше като
паяжина от пух с множество семчици, готови да излетят при първия повей на вятъра
далече, далече... Но листата му бяха бодливи. Тях не можеш да скриеш, но и не
можеш да махнеш – ще го осакатиш. Все пак това е бодил...
“Знаете ли какво”, усмихнах се аз и отрязах от ролката розова сатенена панделка.
Точно като тази, която красеше бялата й шапка. След това внимателно я завързах,
провирайки я през бодлите.
Момичето грейна! Тази ми идея заукраса силно я развълнува. На излизане пак така тихичко и някак през сълзи
ме попита: “Как познахте, че това съм аз? Това е моят подарък от сърце за майка
ми.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар