Шапката на Пролетта цяла зима стоеше самотна в очакване на този момент. Да се покаже слънцето, да стопли душата на стопанката й и да я потърси. После всичко е ясно.Всяка пролет я украсяваше с нова панделка.
Сякаш пеперудени крила засияваха в ярките цветове на дъгата - ту жълти, ту сини, ту зелени, ту виолетови... Органзени, сатенени, пастелени, тъкани...
А до панделките, винаги вплиташе хартиени пролетни цветя - рози, минзухари, фрезии, лалета... Стопанката й нямаше равна в изкуството да майстори букети от хартия за цветя. Добавяше перли и мъниста.
След това шапката грациозно кацваше върху къдравата й руса коса и тръгваха на пролетна разходка.
Всички се обръщаха след тях. Дали заради пролетта и щастието, в очите на стопанката й... Дали, защото шапката й пърхаше като птица с крила... Или защото всички вярваха, че са срещнали Любовта...
Толкова години вече, шапката така и не разбра...
Използван снимков материал от www.dawnandersondesigns.com
