Има една магическа дума от нашето детство. Тя няма синоним, не може да се замени. Но споменът за нея проблясва като слънчев лъч пред очите ни и ни омагьосва. Завинаги и безвъзвратно. Мъниста! А в онази стара като света песен, когато се пееше "В джобчето ми дрънкат семки и бонбонки..." в моите джобчета винаги дрънкаше и мъниста. Дори когато нямаше бонбонки...
Когато бях малка, сподели с мен една моя приятелка, незнайно как се сдобивах с мънички мъниста, на които се радвах повече от бонбоните и играчките. Исках да си направя мартенички - Пижо и Пенда, но зрънцата винаги бяха малко и все не ми достигаха.
Аз пък си спомням как брат ми развали разкошното герданче на майка ни, нанизано от едри топчета и ситна мъниста, която грееше във всички цветове на дъгата, в зависимост от тоалета. Толкова обичах това герданче, с него си представях, че съм принцеса от приказките... Но на момчетата им дай игра - те се състезаваха с кръглите топчета едра мъниста (мъниста Лимпуърк)...
Вие нямате ли спомени от това невероятно вълшебство? Не ги ли пазите като слънчеви бисерчета в паметта си?
Споделете ги с нас! Да ги нанижем с нежност и любов на нишката на времето като огърлие - мънисто по мънисто да бъде нашето бижу!
Няма коментари:
Публикуване на коментар