Валентинка бижу - кристално чисто сърце

Една чудесна идея как да си направим сами бижу за Свети Валентин!
Ако любовта ви е кристално чиста и съкровена, може да подарите на любимия човек сърце от кристали Сваровски.
Направено е в комплект с шнурче и закопчалка.
Подарете го в кутийка-сърце!
Може да се пришие и на дреха или да се добави в друг аксесоар.

Весел празник, влюбени сърца!

Валентинка бижу - горещо сърце

Весел празник, влюбени сърца!
Ето още една чудесна идея как да си направим сами бижу за Свети Валентин:
огнено червено сърце - символ на горещата любов.
Направено е в комплект с шнурче и закопчалка.
Поставете го в кутийка-сърце - чудесен подарък за любимия човек!
Може просто да се пришие и на дреха или да се добави в любимата мартеничка.
Подходящо е за подарък както на момиче, така и на момче.
От Ракхива

Перли

Ако сте виждали на живо разпилени истински перли, със сигурност ще ме разберете. Какво вълшебство е да ги съзерцава човек, да поглъща нежните им отблясъци. После да ги вземе с пръсти едно по едно, едно по едно - сякаш държи нещо мистично, нещо божествено... Сякаш с пръсти докосва душата си.
Ако сте низали някога естествени перли на гривничка или герданче, със сигурност ще ме разберете. Какво търпение, какво смирение се изисква, да промушиш в мъничките отвори връвчицата. Бавничко - зърно по зърно, зърно по зърно - затаила дъх, с много много любов... Сякаш целувам с душата си бисерните сълзи в душата на някого. И през сълзите си тази разплакана душа се усмихва.
Ако сте носили някога такова бижу - низано от перли, като молитва. Със сигурност ще разберете. То е моят подарък, моят щит - вплело обич и път, от мен до Боговете.

МЪНИСТА

Има една магическа дума от нашето детство. Тя няма синоним, не може да се замени. Но споменът за нея проблясва като слънчев лъч пред очите ни и ни омагьосва. Завинаги и безвъзвратно. Мъниста!

А в онази стара като света песен, когато се пееше "В джобчето ми дрънкат семки и бонбонки..." в моите джобчета винаги дрънкаше и мъниста. Дори когато нямаше бонбонки...

Когато бях малка, сподели с мен една моя приятелка, незнайно как се сдобивах с мънички мъниста, на които се радвах повече от бонбоните и играчките. Исках да си направя мартенички - Пижо и Пенда, но зрънцата винаги бяха малко и все не ми достигаха.

Аз пък си спомням как брат ми развали разкошното герданче на майка ни, нанизано от едри топчета и ситна мъниста, която грееше във всички цветове на дъгата, в зависимост от тоалета. Толкова обичах това герданче, с него си представях, че съм принцеса от приказките... Но на момчетата им дай игра - те се състезаваха с кръглите топчета едра мъниста (мъниста Лимпуърк)...

Вие нямате ли спомени от това невероятно вълшебство? Не ги ли пазите като слънчеви бисерчета в паметта си?

Споделете ги с нас! Да ги нанижем с нежност и любов на нишката на времето като огърлие - мънисто по мънисто да бъде нашето бижу!